21 окт. 2023 г., 15:38

Младостта внезапно събра ни

487 0 0

Младостта внезапно събра ни
и толкова лесно ни забрави,
мрачни ни направи..
Подминавам те умишлено,
а се опитам да намеря нещо смислено
в нас..
Чудя се - нараних ли те аз?
Моята сянка пленена е в теб,
станала е неразтопим лед..
Душата ми към теб все се връща,
ала любовта ни за сетен път не се завръща.
Чудя се - аз ли съм тази грешка?
Заради която не се получава
и всичко оказва се щастлива измама.
Опитвам се да те забравя,
но все не мога да те прежаля,
кога ли ще го направя?
Винаги ще останеш ти,
дори и всичко това да са само мечти.
Младостта внезапно събра ни
и толкова бързо ни остави,
а мен сляпа душа ме направи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...