Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
10 ene 2015, 17:31

Мними приятели

  Poesía
587 0 3

Най-боли от мними приятели,

като дяволи са, навсякъде!

Обикалят те, щом си добре -

на върха-ангели същи!

 

Паднеш ли, веч са акули -

изули гащи те хулят!

Забравят на мига стореното добро,

добавят ново ведро - сучат ли, сучат!

 

Крият се в  бездушните ризи,

грешни  намират нови кумири!

Примери се, те са предателите -

ласкатели, обожатели на среброто!

 

Отпрати ги в тинесто блато,

злото ще ги застигне, навярно!

Ще почукат някоя сутрин,

българинът  срама си няма,

не ги допускай, не отваряй

старата рана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0