Най-боли от мними приятели,
като дяволи са, навсякъде!
Обикалят те, щом си добре -
на върха-ангели същи!
Паднеш ли, веч са акули -
изули гащи те хулят!
Забравят на мига стореното добро,
добавят ново ведро - сучат ли, сучат!
Крият се в бездушните ризи,
грешни намират нови кумири!
Примери се, те са предателите -
ласкатели, обожатели на среброто!
Отпрати ги в тинесто блато,
злото ще ги застигне, навярно!
Ще почукат някоя сутрин,
българинът срама си няма,
не ги допускай, не отваряй
старата рана!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Привет!