10 янв. 2015 г., 17:31

Мними приятели

586 0 3

Най-боли от мними приятели,

като дяволи са, навсякъде!

Обикалят те, щом си добре -

на върха-ангели същи!

 

Паднеш ли, веч са акули -

изули гащи те хулят!

Забравят на мига стореното добро,

добавят ново ведро - сучат ли, сучат!

 

Крият се в  бездушните ризи,

грешни  намират нови кумири!

Примери се, те са предателите -

ласкатели, обожатели на среброто!

 

Отпрати ги в тинесто блато,

злото ще ги застигне, навярно!

Ще почукат някоя сутрин,

българинът  срама си няма,

не ги допускай, не отваряй

старата рана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...