Мнителност

7 ene 2008, 15:30

Poesía » Otra

766 0 2

подминават ме все повече очи

присмехулни и млади

и хладно искрящи

като отразена светлина

когато ме погледнат с израз

на упорито равнодушие...

а също

и минутите които се движат бавно

блъскат ме и се разпиляват

за да ме изоставаят

в мъчителното отсъствие на време

и момичетата които спират да се смеят

минат ли край мене

и възбуждащият аромат във въздуха

на нещо сладко което не мога да опитам...

боже как всичко в хубавия ден

напълно ме отрича...

и само някой спомен ми предлага

уюта на топлото съчувствие

и аз разбирам какво са спомените

това пътуване назад във времето...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.