Мнителност
подминават ме все повече очи
присмехулни и млади
и хладно искрящи
като отразена светлина
когато ме погледнат с израз
на упорито равнодушие...
а също
и минутите които се движат бавно
блъскат ме и се разпиляват
за да ме изоставаят
в мъчителното отсъствие на време
и момичетата които спират да се смеят
минат ли край мене
и възбуждащият аромат във въздуха
на нещо сладко което не мога да опитам...
боже как всичко в хубавия ден
напълно ме отрича...
и само някой спомен ми предлага
уюта на топлото съчувствие
и аз разбирам какво са спомените
това пътуване назад във времето...
© Свилен Бинев All rights reserved.
