Много
Благодаря ти, Дар -
за голямата поезия и за малките неща,
които ме правят щастлива!
Препънаха ме думите ти. Стресна ме
огромната им мощ - недоизказана,
тъгата им - разпъвана, обесвана -
до невъзможност чак за разпознаване...
И паднах. Паднах там, където болката
си беше издълбала ров за истини.
Където се изправяш само колкото
да видиш, че нататък е безсмислено
вървенето по старите двуличия,
по старите, удобни равнопътища...
За първи път не се почувствах ничия.
И знаех, че намирам свойта същност...
Препънах се. Издрах се до пречистване.
А все за теб сега са ми тревогите.
И търся дума, още неизмислена,
с която да ти кажа колко МНОГО си!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
