Живеем в измислен свят

и всичките ни ценностни системи

са пълна глупост.

Перо по перо крилата си режем.

Възпитание, образование,

кариера, семейство...

Миражите на ума ни.

Животът е твърда игра

и  груби единоборства.

Не живеем, а оцеляваме.

Под тревите е пълно

с кости на оцелели.

Бродим като сомнамбули

в омагьосани  кръгове

и играем на почтеност,

на благоприличие,

на интелигентност...

Постоянно пренаписваме представи.

Припадаме да се докажем,

че сме велики, неповторими...

А вървим по грешни пътища.

Важно е, че са утъпкани...

Висока е цената на новите пътеки.

Постлани със телата на великите.

Отречени, ругани, заклеймени.

Страшно сме възмутени:

”Как смеят да не спазват

правилата на играта!”

И ги разпъваме.

После доволни отдъхваме.

 Провъзгласяваме ги за светци.

Казваме си: ”Това само те го могат,

а ние  нека си останем обикновени

и да продължим да оцеляваме.”

Една необяснима инертност

ни влачи наникъде...

Опасно е  да се мисли различно.

Еретично, анархично, авантюристично...

Имаме си правила, норми, закони.

Мама и тати още от люлката

ни учат на послушание

и търпение...

Усещаме, че не е така

както трябва да бъде,

но лицемерно

 не  признаваме.

И какво сме направили?!

Телевизия, интернет -

 ями за мозъци,

гладки като речни камъчета.

Разкъсахме плътта на Земята,

дупки пробихме в небето,

превърнахме в пустиня морето.

И нещастни от глупост

и безизходица, зачакахме

описания  в книга  апокалипсис

на един библейски нещастник.

Вместо да срутим основите...