Mного бели стихове за много тъмна реалност
Живеем в измислен свят
и всичките ни ценностни системи
са пълна глупост.
Перо по перо крилата си режем.
Възпитание, образование,
кариера, семейство...
Миражите на ума ни.
Животът е твърда игра
и груби единоборства.
Не живеем, а оцеляваме.
Под тревите е пълно
с кости на оцелели.
Бродим като сомнамбули
в омагьосани кръгове
и играем на почтеност,
на благоприличие,
на интелигентност...
Постоянно пренаписваме представи.
Припадаме да се докажем,
че сме велики, неповторими...
А вървим по грешни пътища.
Важно е, че са утъпкани...
Висока е цената на новите пътеки.
Постлани със телата на великите.
Отречени, ругани, заклеймени.
Страшно сме възмутени:
”Как смеят да не спазват
правилата на играта!”
И ги разпъваме.
После доволни отдъхваме.
Провъзгласяваме ги за светци.
Казваме си: ”Това само те го могат,
а ние нека си останем обикновени
и да продължим да оцеляваме.”
Една необяснима инертност
ни влачи наникъде...
Опасно е да се мисли различно.
Еретично, анархично, авантюристично...
Имаме си правила, норми, закони.
Мама и тати още от люлката
ни учат на послушание
и търпение...
Усещаме, че не е така
както трябва да бъде,
но лицемерно
не признаваме.
И какво сме направили?!
Телевизия, интернет -
ями за мозъци,
гладки като речни камъчета.
Разкъсахме плътта на Земята,
дупки пробихме в небето,
превърнахме в пустиня морето.
И нещастни от глупост
и безизходица, зачакахме
описания в книга апокалипсис
на един библейски нещастник.
Вместо да срутим основите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
