27 mar 2008, 23:07

Много често сънувам

  Poesía » Otra
889 0 2

 

 

Много често сънувам,

че майка ми още е жива,

че аз съм й на гости в бащината ми къща.

Тя иска при нея завинаги да остана,

а ме чакат децата ми във втората ми родина.

Аз в съня си все се мотая,

все ми се струва, че нещо забравям,

пълня куфарите и се ядосвам само

и припряна, тръгвам накрая.

В самолета, преди излитането се сещам

и сърцето ми от неземна  болка се свива:

Всеки път във съня ми

забравям да  кажа:

Обичам те. Сбогом, мамо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Магдалена. Не знам, доколко съм успяла да предам тази необикновена болка с думи, но след много загуби човек помъдрява, успокоява се и вече знае е едно – докато сме живи, да на крием обичта си, а да бъдем искрени и да я раздаваме.
  • сънуваш я...защото ти липсва...защото яобичаш...
    трогна ме...с обич, Людмила.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...