27 мар. 2008 г., 23:07

Много често сънувам

888 0 2

 

 

Много често сънувам,

че майка ми още е жива,

че аз съм й на гости в бащината ми къща.

Тя иска при нея завинаги да остана,

а ме чакат децата ми във втората ми родина.

Аз в съня си все се мотая,

все ми се струва, че нещо забравям,

пълня куфарите и се ядосвам само

и припряна, тръгвам накрая.

В самолета, преди излитането се сещам

и сърцето ми от неземна  болка се свива:

Всеки път във съня ми

забравям да  кажа:

Обичам те. Сбогом, мамо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Магдалена. Не знам, доколко съм успяла да предам тази необикновена болка с думи, но след много загуби човек помъдрява, успокоява се и вече знае е едно – докато сме живи, да на крием обичта си, а да бъдем искрени и да я раздаваме.
  • сънуваш я...защото ти липсва...защото яобичаш...
    трогна ме...с обич, Людмила.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...