Много дълго разпъвах душата си,
скрила лицето си в шепи, ридах.
Питах ветровете, гонещи посоките,
накъде да търся и аз своят бряг?
Отнесоха ветровете моите сънища,
откраднаха усмивката от очите ми.
Преминавайки сама трънните пътища,
забивала съм пирони в душата си.
Сега съм молитва небесна за птиците,
и тъжна песен на залезите красиви.
Не ухаят цветя повяхнали във вазите,
не топлят след залез лъчите изстинали. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse