Много дълго разпъвах душата си, скрила лицето си в шепи, ридах. Питах ветровете, гонещи посоките, накъде да търся и аз своят бряг? Отнесоха ветровете моите сънища, откраднаха усмивката от очите ми. Преминавайки сама трънните пътища, забивала съм пирони в душата си. Сега съм молитва небесна за птиците, и тъжна песен на залезите красиви. Не ухаят цветя повяхнали във вазите, не топлят след залез лъчите изстинали. А бях... слънчев лъч, топъл и светъл. И мечта бях, и лунна копнежност... тиха молитва, прошепната в утрото, жарава, пламтяща в огнище от нежност.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.