6 oct 2011, 9:53

Много са военните поети

828 0 6
Много са военните-поети,
писали със нежност и със жар:
юнкер Смирненски,
поручик Дебелянов, ...,
а сега - полковникът Ангар.

Първият
го порази туберкулозата.
Вторият го порази шрапнел.
А Ангар ще го срази склерозата -
той към старостта си е поел.

Че от вси поети на земята,
всеки със различен жизнен път,
само най-достойните съдбата
награждава с ранна славна смърт!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много остроумно подреждане си направила, Меричка! За псевдонима на Дебелянов Сулбатьор бях забравил. Благодаря ти! А ти, Джейн, имаш забележителен поет вкъщи - еталон, щом сравнява другите със себе си, а не себе си с тях. Кратки, строги, взискателни - това са си професионални черти на военните. Но в поезията са различни. Толкова нежни стихове знам - и от наши, и от съветски поети-военни!
  • Има някаква истина, Ангар...и съпругът ми е военен, и понякога ги пише едни, мале, мале...военните за мен са суховати, строги, изискващи и сравняващи всичко със себе си, е може и да греша, но съдя от опит
    Но виж, Дебелянов е различен!
  • През ред ник, /Ведбал/
    под ред ник /Сулбатьор/
    и накрая
    полк УВ ник /Ангар/
    Няма Уволнение!
  • Че какво лошо има, ако е в паметта, Валентина. Нали казват: хубава болест е склерозата - нищо не те боли и всеки ден научаваш по нещо ново. А ти, Валентина, защо мислиш че стихът ми е тъжен - той е по-скоро за "хумор". Или както съм го сложил - за "философска",защото нещата трябва да се приемат философски.В никой случай не е за в "Елегии".
    Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте!
  • Ееее, що така си се вкиснал пък ти, я дай една усмивка, каквато ти само можеш

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...