Oct 6, 2011, 9:53 AM

Много са военните поети

823 0 6
Много са военните-поети,
писали със нежност и със жар:
юнкер Смирненски,
поручик Дебелянов, ...,
а сега - полковникът Ангар.

Първият
го порази туберкулозата.
Вторият го порази шрапнел.
А Ангар ще го срази склерозата -
той към старостта си е поел.

Че от вси поети на земята,
всеки със различен жизнен път,
само най-достойните съдбата
награждава с ранна славна смърт!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много остроумно подреждане си направила, Меричка! За псевдонима на Дебелянов Сулбатьор бях забравил. Благодаря ти! А ти, Джейн, имаш забележителен поет вкъщи - еталон, щом сравнява другите със себе си, а не себе си с тях. Кратки, строги, взискателни - това са си професионални черти на военните. Но в поезията са различни. Толкова нежни стихове знам - и от наши, и от съветски поети-военни!
  • Има някаква истина, Ангар...и съпругът ми е военен, и понякога ги пише едни, мале, мале...военните за мен са суховати, строги, изискващи и сравняващи всичко със себе си, е може и да греша, но съдя от опит
    Но виж, Дебелянов е различен!
  • През ред ник, /Ведбал/
    под ред ник /Сулбатьор/
    и накрая
    полк УВ ник /Ангар/
    Няма Уволнение!
  • Че какво лошо има, ако е в паметта, Валентина. Нали казват: хубава болест е склерозата - нищо не те боли и всеки ден научаваш по нещо ново. А ти, Валентина, защо мислиш че стихът ми е тъжен - той е по-скоро за "хумор". Или както съм го сложил - за "философска",защото нещата трябва да се приемат философски.В никой случай не е за в "Елегии".
    Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте!
  • Ееее, що така си се вкиснал пък ти, я дай една усмивка, каквато ти само можеш

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...