6.10.2011 г., 9:53

Много са военните поети

824 0 6
Много са военните-поети,
писали със нежност и със жар:
юнкер Смирненски,
поручик Дебелянов, ...,
а сега - полковникът Ангар.

Първият
го порази туберкулозата.
Вторият го порази шрапнел.
А Ангар ще го срази склерозата -
той към старостта си е поел.

Че от вси поети на земята,
всеки със различен жизнен път,
само най-достойните съдбата
награждава с ранна славна смърт!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много остроумно подреждане си направила, Меричка! За псевдонима на Дебелянов Сулбатьор бях забравил. Благодаря ти! А ти, Джейн, имаш забележителен поет вкъщи - еталон, щом сравнява другите със себе си, а не себе си с тях. Кратки, строги, взискателни - това са си професионални черти на военните. Но в поезията са различни. Толкова нежни стихове знам - и от наши, и от съветски поети-военни!
  • Има някаква истина, Ангар...и съпругът ми е военен, и понякога ги пише едни, мале, мале...военните за мен са суховати, строги, изискващи и сравняващи всичко със себе си, е може и да греша, но съдя от опит
    Но виж, Дебелянов е различен!
  • През ред ник, /Ведбал/
    под ред ник /Сулбатьор/
    и накрая
    полк УВ ник /Ангар/
    Няма Уволнение!
  • Че какво лошо има, ако е в паметта, Валентина. Нали казват: хубава болест е склерозата - нищо не те боли и всеки ден научаваш по нещо ново. А ти, Валентина, защо мислиш че стихът ми е тъжен - той е по-скоро за "хумор". Или както съм го сложил - за "философска",защото нещата трябва да се приемат философски.В никой случай не е за в "Елегии".
    Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте!
  • Ееее, що така си се вкиснал пък ти, я дай една усмивка, каквато ти само можеш

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....