6.10.2011 г., 9:53

Много са военните поети

822 0 6
Много са военните-поети,
писали със нежност и със жар:
юнкер Смирненски,
поручик Дебелянов, ...,
а сега - полковникът Ангар.

Първият
го порази туберкулозата.
Вторият го порази шрапнел.
А Ангар ще го срази склерозата -
той към старостта си е поел.

Че от вси поети на земята,
всеки със различен жизнен път,
само най-достойните съдбата
награждава с ранна славна смърт!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много остроумно подреждане си направила, Меричка! За псевдонима на Дебелянов Сулбатьор бях забравил. Благодаря ти! А ти, Джейн, имаш забележителен поет вкъщи - еталон, щом сравнява другите със себе си, а не себе си с тях. Кратки, строги, взискателни - това са си професионални черти на военните. Но в поезията са различни. Толкова нежни стихове знам - и от наши, и от съветски поети-военни!
  • Има някаква истина, Ангар...и съпругът ми е военен, и понякога ги пише едни, мале, мале...военните за мен са суховати, строги, изискващи и сравняващи всичко със себе си, е може и да греша, но съдя от опит
    Но виж, Дебелянов е различен!
  • През ред ник, /Ведбал/
    под ред ник /Сулбатьор/
    и накрая
    полк УВ ник /Ангар/
    Няма Уволнение!
  • Че какво лошо има, ако е в паметта, Валентина. Нали казват: хубава болест е склерозата - нищо не те боли и всеки ден научаваш по нещо ново. А ти, Валентина, защо мислиш че стихът ми е тъжен - той е по-скоро за "хумор". Или както съм го сложил - за "философска",защото нещата трябва да се приемат философски.В никой случай не е за в "Елегии".
    Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте!
  • Ееее, що така си се вкиснал пък ти, я дай една усмивка, каквато ти само можеш

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...