Платиха ми и тръгвам
да стисна върховете на пръстите ѝ
motherfuckers, wanna call her
даже не обувам дънките - трябва да съм бърз
захапвам я - точка, ключа и на път.
 Подминаваме град,  после втори
и още два-три
след този - без връщане
без повръщане - без колани - без да кажем на мами
ще продължим да говорим - само със целуване.
Сега когато съм останал без джобове
в които да лежим и да пълним с думи
ми се струва, че е една идея по-мокра
и хвърчим.
Честно, езикът ѝ ми е чужд
но ако заспи сама, ще я разгледам
да ѝ кажа, как се върти насън от сън
после ще помълча - ще се правя че разбирам
гледайки навън - отдалечаващата се
 светеща погребална маска
на това населено място, от което сме тръгнали
съставена от точки прах и миналогодишна кал
знаеш ли кво, заеби многоезичен съм
и цял
така и така сме вече по на юг
отвори кутия от онези
дето се пазят всякакви неща
извади ми още един начин
да се каже:
"fuck, гущерите спят
под камък".