2 jun 2013, 10:58

Многоточия...

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Къде отиваш,
а можеш ли..

 

да мога,

мога
много за далечните
и близките по себе си
да бъда повече от окончание

... и дори

 

дори...

дори тогава не е, както е,
ръце не се делят,
за да разберат
дали горяло е...

 

защо се смееш след като
не плачеш

 

не съм една,
защо да искам да съм на дъгата края

 

а пътят ни...

 

пътят... ми
е повече до после,
без ключалки
и послания

 

изтриваш ли

понякога небето над первазите,

рисувам му дете 

                            от запетайки

 

а точките...

 

след теб останаха ми много,
как да плача...

...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново интересно и оригинално! Поздрави!
  • "пътят... ми
    е повече до после"

    Много интересно написано!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...