Кiara (Киара)
182 300
2 jun 2013, 10:58

Многоточия... 

  Poesía » Otra
801 0 2

Къде отиваш,
а можеш ли..

 

да мога,

мога
много за далечните
и близките по себе си
да бъда повече от окончание

... и дори

 

дори...

дори тогава не е, както е,
ръце не се делят,
за да разберат
дали горяло е...

 

защо се смееш след като
не плачеш

 

не съм една,
защо да искам да съм на дъгата края

 

а пътят ни...

 

пътят... ми
е повече до после,
без ключалки
и послания

 

изтриваш ли

понякога небето над первазите,

рисувам му дете 

                            от запетайки

 

а точките...

 

след теб останаха ми много,
как да плача...

...

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отново интересно и оригинално! Поздрави!
  • "пътят... ми
    е повече до после"

    Много интересно написано!
Propuestas
: ??:??