Многоточия...
Къде отиваш,
а можеш ли..
да мога,
мога
много за далечните
и близките по себе си
да бъда повече от окончание
... и дори
дори...
дори тогава не е, както е,
ръце не се делят,
за да разберат
дали горяло е...
защо се смееш след като
не плачеш
не съм една,
защо да искам да съм на дъгата края
а пътят ни...
пътят... ми
е повече до после,
без ключалки
и послания
изтриваш ли
понякога небето над первазите,
рисувам му дете
от запетайки
а точките...
след теб останаха ми много,
как да плача...
...
© Киара All rights reserved.
