4 ene 2007, 23:07

Mo Randi 

  Poesía
626 0 4

Mo  Randi
( a la lujeba)

 


a la lujeba

Не са толкова много пътищата. Обикновено е ескалатор. Изчаква те там, плъзва се под краката ти и те отвлича. Напред , нагоре.
До новото завръщане.

A la lujeba

В мъглата се върви бавно, като да тичаш на сън. Мъглата е гъста като вишнев сок и цветовете в нея се губят като детски мечти на 22. Търсиш мен.

A la lujeba

Не го знаеш. Че пътят. Ти. Мъглата.  И аз. Ще се пресечем. На върха на ескалатора. Бавен път назад. Леко ни е страх.

A la lujeba  

Отиваме. Къде?  Това не зная. Но продължавам. Аз – след теб, ти - след сянката ми. Всичко е добре сложено и непознато като японска маса. Мисля да се отдам. На апетита си. Към теб.

A la lujeba

Не ме разбра. И аз. След теб.

Усмивката ми трябва да ти говори много. 

 

 

© Градоначалник Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Знаеш,че харесвам това
  • Впечатляващо е, стихчето или нестихчето, няма значение! Браво!
  • стих е, вервай ми. моранди сигурно ти е познат като изпълнител.
    ако не ти е допаднало на него се сърди, на негова музика го писах.Златке
  • Е, кмете, или това не е стих, или аз не го разбрах като такъв.
    Като смисъл ми хареса. Особено

    Не го знаеш. Че пътят. Ти. Мъглата. И аз. Ще се пресечем. На върха на ескалатора. Бавен път назад. Леко ни е страх.

Propuestas
: ??:??