4.01.2007 г., 23:07

Mo Randi

Поезия

839 0 4

Mo Randi
( a la lujeba)

a la lujeba

Не са толкова много пътищата. Обикновено е ескалатор. Изчаква те там, плъзва се под краката ти и те отвлича. Напред , нагоре.
До новото завръщане.

A la lujeba

В мъглата се върви бавно, като да тичаш на сън. Мъглата е гъста като вишнев сок и цветовете в нея се губят като детски мечти на 22. Търсиш мен.

A la lujeba

Не го знаеш. Че пътят. Ти. Мъглата. И аз. Ще се пресечем. На върха на ескалатора. Бавен път назад. Леко ни е страх.

A la lujeba

Отиваме. Къде? Това не зная. Но продължавам. Аз – след теб, ти - след сянката ми. Всичко е добре сложено и непознато като японска маса. Мисля да се отдам. На апетита си. Към теб.

A la lujeba

Не ме разбра. И аз. След теб.

Усмивката ми трябва да ти говори много.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

my_smile (КМ)

Знаеш,че харесвам това

2007-02-13T16:55:49+02:00
Slaveya (Славка)

Впечатляващо е, стихчето или нестихчето, няма значение! Браво!

2007-01-05T16:51:26+02:00
кмето (Градоначалник)

стих е, вервай ми. моранди сигурно ти е познат като изпълнител.
ако не ти е допаднало на него се сърди, на негова музика го писах.Златке

2007-01-04T23:34:29+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Е, кмете, или това не е стих, или аз не го разбрах като такъв.
Като смисъл ми хареса. Особено

Не го знаеш. Че пътят. Ти. Мъглата. И аз. Ще се пресечем. На върха на ескалатора. Бавен път назад. Леко ни е страх.

2007-01-04T23:16:54+02:00