Jan 4, 2007, 11:07 PM

Mo Randi

  Poetry
846 0 4

Mo  Randi
( a la lujeba)

 


a la lujeba

Не са толкова много пътищата. Обикновено е ескалатор. Изчаква те там, плъзва се под краката ти и те отвлича. Напред , нагоре.
До новото завръщане.

A la lujeba

В мъглата се върви бавно, като да тичаш на сън. Мъглата е гъста като вишнев сок и цветовете в нея се губят като детски мечти на 22. Търсиш мен.

A la lujeba

Не го знаеш. Че пътят. Ти. Мъглата.  И аз. Ще се пресечем. На върха на ескалатора. Бавен път назад. Леко ни е страх.

A la lujeba  

Отиваме. Къде?  Това не зная. Но продължавам. Аз – след теб, ти - след сянката ми. Всичко е добре сложено и непознато като японска маса. Мисля да се отдам. На апетита си. Към теб.

A la lujeba

Не ме разбра. И аз. След теб.

Усмивката ми трябва да ти говори много. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Градоначалник All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш,че харесвам това
  • Впечатляващо е, стихчето или нестихчето, няма значение! Браво!
  • стих е, вервай ми. моранди сигурно ти е познат като изпълнител.
    ако не ти е допаднало на него се сърди, на негова музика го писах.Златке
  • Е, кмете, или това не е стих, или аз не го разбрах като такъв.
    Като смисъл ми хареса. Особено

    Не го знаеш. Че пътят. Ти. Мъглата. И аз. Ще се пресечем. На върха на ескалатора. Бавен път назад. Леко ни е страх.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...