7 dic 2008, 4:48

Модата ми мина

711 0 6
Модата ми мина
 
Нещо се смени в природата,
и тази година,
просто се смени и модата,
модата ми мина.

И да се преобразявам,
младостта премина,
ясно вече остарявам (и)
модата ми мина.

По полето пойни птички,
плаче виолина,
ала ясно е за всички,
модата ми мина.

Срещам старите другари, (свалям)
шапка с пелерина!
вино и жени, не сварих (вече)
модата ми мина.

А един критик изпечен,
като хала зина,
да не мислиш, че си вечен,
модата ти мина!


14.04.2008 05:58 ЕЕТ София, СГНР.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споко Приятели,споко Кадифе, никой не е застрахован от такива попадения яяяя!
    Усмивчице, Модата си е мода, драга. Хаста ла Виста.
    Кадифе, някой така си дига рийтинга, за да му обърнат вниминие. Споко!
    Ена, аз съм си такъв Ена Трепач на хлебарки!
    Йосси: Жалко драга, нищо и в София ще стане Както се казва, Чао до другата есен, Потсдам.Ако е живот и здраве.
    Ивче, ти ме убиваш с тая преданност, изкушавам се да ти пусна Ахилес и Панелопа на лични. то е от ония дни. Тук в пускам само отлежала поезия.
    Петя, огле(а)ждам се, но нищо не виждам, Май нещо само сабе си виждам, и то във едно криво огладало. Кой зане ..то ли е криво или аз съм крив ...
    Чао Приятели.


  • Огледай се, човече!
    Миналата мода не е минало, а е отново на мода!
  • Никога не съм се водила по нея! Така че...минала, не минала аз ще си те чета! Поздрави!
  • Някои са антики и винаги са на мода. Ама понякога се разминават с Лили и Марлен до средата на януари Засега - целувка... виртуална (пак на мода )
  • Съмнявам се в това, което казваш... модата била ти минала... хм...
    Ама стихът ти е трепач!!!
    Браво, аплодисменти!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....