7.12.2008 г., 4:48

Модата ми мина

709 0 6
Модата ми мина
 
Нещо се смени в природата,
и тази година,
просто се смени и модата,
модата ми мина.

И да се преобразявам,
младостта премина,
ясно вече остарявам (и)
модата ми мина.

По полето пойни птички,
плаче виолина,
ала ясно е за всички,
модата ми мина.

Срещам старите другари, (свалям)
шапка с пелерина!
вино и жени, не сварих (вече)
модата ми мина.

А един критик изпечен,
като хала зина,
да не мислиш, че си вечен,
модата ти мина!


14.04.2008 05:58 ЕЕТ София, СГНР.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споко Приятели,споко Кадифе, никой не е застрахован от такива попадения яяяя!
    Усмивчице, Модата си е мода, драга. Хаста ла Виста.
    Кадифе, някой така си дига рийтинга, за да му обърнат вниминие. Споко!
    Ена, аз съм си такъв Ена Трепач на хлебарки!
    Йосси: Жалко драга, нищо и в София ще стане Както се казва, Чао до другата есен, Потсдам.Ако е живот и здраве.
    Ивче, ти ме убиваш с тая преданност, изкушавам се да ти пусна Ахилес и Панелопа на лични. то е от ония дни. Тук в пускам само отлежала поезия.
    Петя, огле(а)ждам се, но нищо не виждам, Май нещо само сабе си виждам, и то във едно криво огладало. Кой зане ..то ли е криво или аз съм крив ...
    Чао Приятели.


  • Огледай се, човече!
    Миналата мода не е минало, а е отново на мода!
  • Никога не съм се водила по нея! Така че...минала, не минала аз ще си те чета! Поздрави!
  • Някои са антики и винаги са на мода. Ама понякога се разминават с Лили и Марлен до средата на януари Засега - целувка... виртуална (пак на мода )
  • Съмнявам се в това, което казваш... модата била ти минала... хм...
    Ама стихът ти е трепач!!!
    Браво, аплодисменти!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....