Модерната Дева Мария
В квартирката, през лепкав страх
я гледа старо огледало.
А в ъгъла, покрита с прах,
мълчи гъдулката и бяла.
Нахлузва късата пола,
намазва яркото червило
и сяда в чуждата кола,
във яке болката си свила.
Пристъпва в бара… като в храм ...
И ето – „богомолците“ прииждат.
Оглеждат Марчето без срам -
тъй, сякаш в мрака недовиждат.
Нестроен, богомолен хор,
пиянски ще отпей: „Мария!
Мария, вино дай!... Ликьор!
Коняк, Мария! Джин… ракия..!“
И „новичката“ се върти
все още, с розовички бузи.
Тук – мъж лъстив ще я смути,
там – тихо друг ще я скунфузи...
Внезапно чашите разлива,
на масата с покривка бяла...
С псувни ужасни я залива
началник, с който бе преспала.
Надвесен, ниският таван,
готов е… да се сгромоляса...
След миг, в съвременния храм,
Мария възбог се възнася!
И става…Дева… Пресвета...
В очите вече замъглени...
дошъл е краят на света...
В устата виното...се пени...
Подръпва късата пола
Мария, с пръсти изтънели...
Сърцето селско... заболя...
Възкръсват шарени постели...
Гергьовско агне жално блей...
Невидимо въже...се мята...
– Достатъчно! Не руменей..!
Възкръсва ДЕВА!.. На Земята...
Цигара стиска вместо цвят...
– Какво ще пиеме, Мария!?
И... забрави за този свят!
Сега си вече... като...тия...
Бъди добра и болна свяст
в гърдите не буди момиче!
Днес, хванах се от яд на бас,
че можеш още да обичаш!
Запей гъдулко, прашна, бяла...
Запей и разкажи, спомни си...,
че ДЕВА те в ръце държала...
Вълшебни сили възвърни си!
То глътка обич..., топлина
и... капка смелост са ти нужни,
за да разплачеш с песента
онези, дето трябва да са гузни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветка Колева Todos los derechos reservados
