3 ene 2008, 10:44

"модерни времена"

1.9K 1 16

Огледа се веднъж Снежанка

(онази приказната, знаете коя)

във леденото огледало, дето никога не лъже,

носа си бутна, леко се озъби

и ревна като недоклано прAсe:

"Ела бе, Дядо, я ма виж бе, Мразе!"

 

Погледна я критично благият старчок,

не беше пил кой-знай колко,

може би един винчок,

монокъла си сложи, да я фокусира

и възмутено констатира:

 

Снежано! Дъще! Спирай алкохола,

ще потребяваш диетична пепси-кола,

че цяла зима само си лежала,

я виж, снага бая си поналяла,

в лицето  вече на Азис приличаш,

мустачки даже палави надничат.

 

Не ща бе, Дядо, заподсмърчала Снежана,

обичам да си хапвам,

да се мъкна целодневно по пижама,

за да ма видиш хубава, засмяна,

прати ме Дядко в "пълната промяна".

 

Въздъхна Дядо Мраз, извади от спестените парици,

на щерка си мерака да не счупи,

за липосукция, за ново дупе.

Е, без подаръци са няколко дечица,

ама нали Снежанка е със чисто-нова ц..а.

 

:)

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Томан Томанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От стих на стих, та те открих, макар с голямо закъснение.
    Много хубава поезия - благодаря за усмивките!
    И да се покажеш отново, че като гледам отсъствието е дълго. Поздрави
  • Иеее няма как да останеш сериозен когато четеш това
    Постигнал си ефекта на 100% хахаха!
    Продалжавай ,само така
  • Е, това вече е без коментар Хахаха, хареса ми
  • Култово!!!
  • То Гала кой ли не покани в "Пълна промяна",та Снежанка.Щом е за рейтинг,дори нея ще срежат.Поздравления за хумора.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...