Огледа се веднъж Снежанка
(онази приказната, знаете коя)
във леденото огледало, дето никога не лъже,
носа си бутна, леко се озъби
и ревна като недоклано прAсe:
"Ела бе, Дядо, я ма виж бе, Мразе!"
Погледна я критично благият старчок,
не беше пил кой-знай колко,
може би един винчок,
монокъла си сложи, да я фокусира
и възмутено констатира:
Снежано! Дъще! Спирай алкохола,
ще потребяваш диетична пепси-кола,
че цяла зима само си лежала,
я виж, снага бая си поналяла,
в лицето вече на Азис приличаш,
мустачки даже палави надничат.
Не ща бе, Дядо, заподсмърчала Снежана,
обичам да си хапвам,
да се мъкна целодневно по пижама,
за да ма видиш хубава, засмяна,
прати ме Дядко в "пълната промяна".
Въздъхна Дядо Мраз, извади от спестените парици,
на щерка си мерака да не счупи,
за липосукция, за ново дупе.
Е, без подаръци са няколко дечица,
ама нали Снежанка е със чисто-нова ц..а.
:)
© Томан Томанов Todos los derechos reservados
Много хубава поезия - благодаря за усмивките!
И да се покажеш отново, че като гледам отсъствието е дълго. Поздрави