Jan 3, 2008, 10:44 AM

"модерни времена"

1.9K 1 16

Огледа се веднъж Снежанка

(онази приказната, знаете коя)

във леденото огледало, дето никога не лъже,

носа си бутна, леко се озъби

и ревна като недоклано прAсe:

"Ела бе, Дядо, я ма виж бе, Мразе!"

 

Погледна я критично благият старчок,

не беше пил кой-знай колко,

може би един винчок,

монокъла си сложи, да я фокусира

и възмутено констатира:

 

Снежано! Дъще! Спирай алкохола,

ще потребяваш диетична пепси-кола,

че цяла зима само си лежала,

я виж, снага бая си поналяла,

в лицето  вече на Азис приличаш,

мустачки даже палави надничат.

 

Не ща бе, Дядо, заподсмърчала Снежана,

обичам да си хапвам,

да се мъкна целодневно по пижама,

за да ма видиш хубава, засмяна,

прати ме Дядко в "пълната промяна".

 

Въздъхна Дядо Мраз, извади от спестените парици,

на щерка си мерака да не счупи,

за липосукция, за ново дупе.

Е, без подаръци са няколко дечица,

ама нали Снежанка е със чисто-нова ц..а.

 

:)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Томан Томанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • От стих на стих, та те открих, макар с голямо закъснение.
    Много хубава поезия - благодаря за усмивките!
    И да се покажеш отново, че като гледам отсъствието е дълго. Поздрави
  • Иеее няма как да останеш сериозен когато четеш това
    Постигнал си ефекта на 100% хахаха!
    Продалжавай ,само така
  • Е, това вече е без коментар Хахаха, хареса ми
  • Култово!!!
  • То Гала кой ли не покани в "Пълна промяна",та Снежанка.Щом е за рейтинг,дори нея ще срежат.Поздравления за хумора.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...