11 abr 2010, 22:31  

Мое дете

  Poesía
1.2K 1 3

 

МОЕ ДЕТЕ

 

Очите ти плачат или се усмихват,

очите ти молят или се гневят,

в очите ти светлината е стихнала,

в очите ти, мое дете, е светa.

 

Когато протягаш се леко на пръсти

и руква по устните бисерен смях,

когато във плач главица отърсиш -

в сълзата кристална е целият свят.

 

Виждам в очите ти себе си, свята.

От мене започва за тебе светa.

Как стига ти само  песен изпята

безгрижно да гушнеш вечер съня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...