МОЕ ДЕТЕ
Очите ти плачат или се усмихват,
очите ти молят или се гневят,
в очите ти светлината е стихнала,
в очите ти, мое дете, е светa.
Когато протягаш се леко на пръсти
и руква по устните бисерен смях,
когато във плач главица отърсиш -
в сълзата кристална е целият свят.
Виждам в очите ти себе си, свята.
От мене започва за тебе светa.
Как стига ти само песен изпята
безгрижно да гушнеш вечер съня!
© Екатерина Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
