diesto (Данаил Антонов)
986 538
30 ago 2023, 22:51

Мое - ляво, твое - дясно. 

  Poesía » De amor
183 3 5

Камбанен звън очите ми отвори, 

привикнал да броя до две и три. 

Не бе на смърт. Звънът ми проговори. 

Добре си ми дошла! Седни... 

И тя ме запрегръща в свойта радост. 

Целуваше с припряната си нежност

и с трепети на юношеска младост 

от първите ѝ влюбени копнежи...

Разплака се на болното ми рамо 

и вдишваше сърдечния ми пулс. 

Разказа ми за старите си рани 

и новите, които е сънувала... 

Кълна ти се за Бога, че не знаех! 

Последно съм живял, като къртица. 

Държаха ме на тъмно, за да трая, 

а после ме тренираха за птица... 

И как сега да вярвам на очите си 

със навика на сляпото доверие, 

че точно мене ти ще наобичаш, 

тъй както го бленувам от рождение? 

Не стой на прага повече, а влизай! 

Че явно по любов си тук - е ясно. 

Готов ли съм? Отдавна имаш виза 

за вляво към сърцето. Твое дясно... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

24.08.2023

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви! 🙂
  • Винаги има следваща любов, която да ни напомни, че сме живи. Хубаво, Дани!
  • Много ми хареса!
  • Любовта е онова живително чувство, понякога и миражно ,подобно на оазис в пустинята на самотата. И когато човек я открива отново и отново, той се стреми да я опази и раздаде на околните!
    Силна поанта!
    Поздравления,Данаил!
  • "Не стой на прага повече, а влизай!
    Че явно по любов си тук - е ясно.
    Готов ли съм? Отдавна имаш виза
    за вляво към сърцето. Твое дясно... " - Браво! Поздрави
Propuestas
: ??:??