Мое - ляво, твое - дясно.
Камбанен звън очите ми отвори,
привикнал да броя до две и три.
Не бе на смърт. Звънът ми проговори.
Добре си ми дошла! Седни...
И тя ме запрегръща в свойта радост.
Целуваше с припряната си нежност
и с трепети на юношеска младост
от първите ѝ влюбени копнежи...
Разплака се на болното ми рамо
и вдишваше сърдечния ми пулс.
Разказа ми за старите си рани
и новите, които е сънувала...
Кълна ти се за Бога, че не знаех!
Последно съм живял, като къртица.
Държаха ме на тъмно, за да трая,
а после ме тренираха за птица...
И как сега да вярвам на очите си
със навика на сляпото доверие,
че точно мене ти ще наобичаш,
тъй както го бленувам от рождение?
Не стой на прага повече, а влизай!
Че явно по любов си тук - е ясно.
Готов ли съм? Отдавна имаш виза
за вляво към сърцето. Твое дясно...
©тихопат.
Данаил Антонов
24.08.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
