Камбанен звън очите ми отвори,
привикнал да броя до две и три.
Не бе на смърт. Звънът ми проговори.
Добре си ми дошла! Седни...
И тя ме запрегръща в свойта радост.
Целуваше с припряната си нежност
и с трепети на юношеска младост
от първите ѝ влюбени копнежи...
Разплака се на болното ми рамо
и вдишваше сърдечния ми пулс.
Разказа ми за старите си рани
и новите, които е сънувала... ...