23 abr 2020, 8:35

Мое мониче

  Poesía » Otra
1.3K 0 1

 

Мое малко слънчево момиче, 

Моя нежна, сбъдната мечта, 

Моя вяра в бъдещото утре,

Мое първо чудо във света. 

 

Как, кажи ми, утре да те пусна

да летиш сама, навън в света? 

Как да те опазя от стрелите, 

хората навън са без сърца?

 

Ти ще грееш, зная, като слънце,

твоето сърце е топлина. 

Мое малко, сладкопойно птиче, 

смело разпери сега крила. 

 

Аз ще бъда винаги наблизо, 

за да те прегръщам в тишина,

за да ти нашепвам, че не бива

пред страха да свеждаш ти глава. 

 

Мое малко слънчево момиче, 

искам да ти подаря сега света, 

Искам да се връщаш тихо вечер,

д а ти давам сили, топлина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...