Apr 23, 2020, 8:35 AM

Мое мониче

  Poetry » Other
1.3K 0 1

 

Мое малко слънчево момиче, 

Моя нежна, сбъдната мечта, 

Моя вяра в бъдещото утре,

Мое първо чудо във света. 

 

Как, кажи ми, утре да те пусна

да летиш сама, навън в света? 

Как да те опазя от стрелите, 

хората навън са без сърца?

 

Ти ще грееш, зная, като слънце,

твоето сърце е топлина. 

Мое малко, сладкопойно птиче, 

смело разпери сега крила. 

 

Аз ще бъда винаги наблизо, 

за да те прегръщам в тишина,

за да ти нашепвам, че не бива

пред страха да свеждаш ти глава. 

 

Мое малко слънчево момиче, 

искам да ти подаря сега света, 

Искам да се връщаш тихо вечер,

д а ти давам сили, топлина

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...