Мое мониче
Мое малко слънчево момиче,
Моя нежна, сбъдната мечта,
Моя вяра в бъдещото утре,
Мое първо чудо във света.
Как, кажи ми, утре да те пусна
да летиш сама, навън в света?
Как да те опазя от стрелите,
хората навън са без сърца?
Ти ще грееш, зная, като слънце,
твоето сърце е топлина.
Мое малко, сладкопойно птиче,
смело разпери сега крила.
Аз ще бъда винаги наблизо,
за да те прегръщам в тишина,
за да ти нашепвам, че не бива
пред страха да свеждаш ти глава.
Мое малко слънчево момиче,
искам да ти подаря сега света,
Искам да се връщаш тихо вечер,
д а ти давам сили, топлина
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
