19 ago 2008, 10:27

Мое противоречие

  Poesía » Otra
1.1K 0 5
Мое противоречие

Любов и болка. И омраза,
разцепени на три.
Раздират ме като зараза,
защото болката си ти.

И устрем. Обич и надежда -
объркани във три.
Към миналото не поглеждам,
защото обичта си ти.

Защото ти си днес. И утре.
И чак до края на света.
Дори да си ранен ужасно смъртно,
аз, зная, пак ще те спася.

И изгрев, залез. Отразени
във края златен на морето.
И смях, и сълзи. Разделени
във таен ъгъл на сърцето.

Щом ти си утро, аз съм вечер.
Ти мразиш тайно, аз обичам.
Ах, мое противоречие,
различностите се привличат!

17:55
16.Авг.08г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...