13 abr 2008, 8:34

Мое спасение 

  Poesía » Filosófica
582 0 1

Будя се пак

сред толкова лъжи...

Какво става край мен?

Никой не казва какво мисли,

а каквото трябва,

ден след ден.

И нямам сили да погледна

в очите моето "Аз",

срам ме е да види

как ставам като тях.

Срахувам се, че ще изгубя

единственото, което ми остана.

Голата ми гордост,

тънеща в забрава.

Ти също не би ме попитал

как се чувствам,

та да не заплача от унижение.

Ако ме обичаш - убий ме,

мое мъничко спасение.

 

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

  • И нямам сили да погледна

    в очите моето "Аз",

    срам ме е да види

    как ставам като тях.

    ...................
    Лошо е да си като тях,като другите...но май нямаме голям избор.Ако кажа истината ще съм груба,ако премълча ще съм лицемерка,каквото и да избера все ще съм лоша...Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??