Будя се пак
сред толкова лъжи...
Какво става край мен?
Никой не казва какво мисли,
а каквото трябва,
ден след ден.
И нямам сили да погледна
в очите моето "Аз",
срам ме е да види
как ставам като тях.
Срахувам се, че ще изгубя
единственото, което ми остана.
Голата ми гордост,
тънеща в забрава.
Ти също не би ме попитал
как се чувствам,
та да не заплача от унижение.
Ако ме обичаш - убий ме,
мое мъничко спасение.
© Стеси Todos los derechos reservados
И нямам сили да погледна
в очите моето "Аз",
срам ме е да види
как ставам като тях.
...................
Лошо е да си като тях,като другите...но май нямаме голям избор.Ако кажа истината ще съм груба,ако премълча ще съм лицемерка,каквото и да избера все ще съм лоша...Поздрави!!!