Мое спасение

13.04.2008 г., 8:34 ч.

Поезия » Философска

558 0 1

Будя се пак

сред толкова лъжи...

Какво става край мен?

Никой не казва какво мисли,

а каквото трябва,

ден след ден.

И нямам сили да погледна

в очите моето "Аз",

срам ме е да види

как ставам като тях.

Срахувам се, че ще изгубя

единственото, което ми остана.

Голата ми гордост,

тънеща в забрава.

Ти също не би ме попитал

как се чувствам,

та да не заплача от унижение.

Ако ме обичаш - убий ме,

мое мъничко спасение.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.