Мое спасение
Будя се пак
сред толкова лъжи...
Какво става край мен?
Никой не казва какво мисли,
а каквото трябва,
ден след ден.
И нямам сили да погледна
в очите моето "Аз",
срам ме е да види
как ставам като тях.
Срахувам се, че ще изгубя
единственото, което ми остана.
Голата ми гордост,
тънеща в забрава.
Ти също не би ме попитал
как се чувствам,
та да не заплача от унижение.
Ако ме обичаш - убий ме,
мое мъничко спасение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени
