13 ago 2009, 20:16

Мое вдъхновение

  Poesía » Otra
620 1 0

Мое вдъхновение

Изгубих те, любимо мое вдъхновение,
изплъзна се, не можeх да те задържа,
на мястото ти настаниха се съмнения
ще се завърнеш ли, докато кротко спя.

Искрици огнени от теб в запас не крия,
не ми остана и от силата на мъдростта,
от чувства минали сълзите бавно трия,
въздъхвам, време е да срещна смелостта.

Ще те намеря, нежно мое вдъхновение,
щом в Извора на Вечния Живот се потопя,
когато чуя стъпките на нови откровения,
ще те позная пак във изгрева и във дъжда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...