13 ago 2009, 20:16

Мое вдъхновение

  Poesía » Otra
618 1 0

Мое вдъхновение

Изгубих те, любимо мое вдъхновение,
изплъзна се, не можeх да те задържа,
на мястото ти настаниха се съмнения
ще се завърнеш ли, докато кротко спя.

Искрици огнени от теб в запас не крия,
не ми остана и от силата на мъдростта,
от чувства минали сълзите бавно трия,
въздъхвам, време е да срещна смелостта.

Ще те намеря, нежно мое вдъхновение,
щом в Извора на Вечния Живот се потопя,
когато чуя стъпките на нови откровения,
ще те позная пак във изгрева и във дъжда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....