13.08.2009 г., 20:16

Мое вдъхновение

619 1 0

Мое вдъхновение

Изгубих те, любимо мое вдъхновение,
изплъзна се, не можeх да те задържа,
на мястото ти настаниха се съмнения
ще се завърнеш ли, докато кротко спя.

Искрици огнени от теб в запас не крия,
не ми остана и от силата на мъдростта,
от чувства минали сълзите бавно трия,
въздъхвам, време е да срещна смелостта.

Ще те намеря, нежно мое вдъхновение,
щом в Извора на Вечния Живот се потопя,
когато чуя стъпките на нови откровения,
ще те позная пак във изгрева и във дъжда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...