Моето аз
Не стигам твърди брегове,
бушува бурята във мен,
а с поглед в нови светове
сърцето вижда светъл ден.
Така вървя във този свят,
реалността на две, обречена,
душата в плен на своя цвят
от ежедневие без срам пресечена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Иванова Todos los derechos reservados