12.05.2016 г., 16:09

Моето аз

665 0 7

Не стигам твърди брегове,
бушува бурята във мен,
а с поглед в нови светове
сърцето вижда светъл ден.
Така вървя във този свят,
реалността на две, обречена,
душата в плен на своя цвят
от ежедневие без срам пресечена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Иванова Всички права запазени

Това е безкрайно ново за мен. Никога не съм писала нито съм мислела, че мога да съчиня стих, но това някак изникна. Споделете... прилича ли на поезия... или е просто лудост опакована с думи.

Коментари

Коментари

  • Благодаря за окуражителните думи! Наистина думите са по-страшни от куршуми, аз знам това. Написаното тук не знам доколко отразява чувства, по-скоро е емоция, както Таня е споделила. Относно казаното от Аластор си мисля, че човек не може да напише нещо, което не е израз на неговите чувства, просто защото каквото и да напишеш винаги е пречупено през твоите собствени усещания.
  • Добре дошла в сайта! Споделям мнението на Askme. Продължавай да пишеш и успех!
  • Ще си позволя да не се съглася с Аластор, но в крайна сметка, решението е твое.
    Според мен, за да разчувстваш читателя, трябва да пишеш главно на базата на своите чувства. И ако успееш да ги предадеш толкова истински, колкото ги усещаш, читателят ще оцени искреността ти. С пожелание за нови творчески успехи!
  • И аз се присъединявам към отбора. Пиши, но...
    опитай се написаното да не е израз на твоите чувства,
    написаното трабва да предизвиква чувства в този който го чете.
    Ако го направиш както трябва ще го накараш да се връща да го чете, защото написаното е израз на най-съкровенните му чувства. Може да не го разбираш сега, но знай че думите са по-страшни от куршуми.
    Успех!
  • Съгласен с Рене и Таня! Продължавай да пишеш!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...