May 12, 2016, 4:09 PM

Моето аз

663 0 7

Не стигам твърди брегове,
бушува бурята във мен,
а с поглед в нови светове
сърцето вижда светъл ден.
Така вървя във този свят,
реалността на две, обречена,
душата в плен на своя цвят
от ежедневие без срам пресечена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Иванова All rights reserved.

Това е безкрайно ново за мен. Никога не съм писала нито съм мислела, че мога да съчиня стих, но това някак изникна. Споделете... прилича ли на поезия... или е просто лудост опакована с думи.

Comments

Comments

  • Благодаря за окуражителните думи! Наистина думите са по-страшни от куршуми, аз знам това. Написаното тук не знам доколко отразява чувства, по-скоро е емоция, както Таня е споделила. Относно казаното от Аластор си мисля, че човек не може да напише нещо, което не е израз на неговите чувства, просто защото каквото и да напишеш винаги е пречупено през твоите собствени усещания.
  • Добре дошла в сайта! Споделям мнението на Askme. Продължавай да пишеш и успех!
  • Ще си позволя да не се съглася с Аластор, но в крайна сметка, решението е твое.
    Според мен, за да разчувстваш читателя, трябва да пишеш главно на базата на своите чувства. И ако успееш да ги предадеш толкова истински, колкото ги усещаш, читателят ще оцени искреността ти. С пожелание за нови творчески успехи!
  • И аз се присъединявам към отбора. Пиши, но...
    опитай се написаното да не е израз на твоите чувства,
    написаното трабва да предизвиква чувства в този който го чете.
    Ако го направиш както трябва ще го накараш да се връща да го чете, защото написаното е израз на най-съкровенните му чувства. Може да не го разбираш сега, но знай че думите са по-страшни от куршуми.
    Успех!
  • Съгласен с Рене и Таня! Продължавай да пишеш!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...