12 мая 2016 г., 16:09

Моето аз 

  Поэзия » Философская, Другая
535 0 7
Не стигам твърди брегове,
бушува бурята във мен,
а с поглед в нови светове
сърцето вижда светъл ден.
Така вървя във този свят,
реалността на две, обречена,
душата в плен на своя цвят
от ежедневие без срам пресечена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Иванова Все права защищены

Това е безкрайно ново за мен. Никога не съм писала нито съм мислела, че мога да съчиня стих, но това някак изникна. Споделете... прилича ли на поезия... или е просто лудост опакована с думи.

Предложения
: ??:??