12 мая 2016 г., 16:09

Моето аз

664 0 7

Не стигам твърди брегове,
бушува бурята във мен,
а с поглед в нови светове
сърцето вижда светъл ден.
Така вървя във този свят,
реалността на две, обречена,
душата в плен на своя цвят
от ежедневие без срам пресечена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Иванова Все права защищены

Това е безкрайно ново за мен. Никога не съм писала нито съм мислела, че мога да съчиня стих, но това някак изникна. Споделете... прилича ли на поезия... или е просто лудост опакована с думи.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за окуражителните думи! Наистина думите са по-страшни от куршуми, аз знам това. Написаното тук не знам доколко отразява чувства, по-скоро е емоция, както Таня е споделила. Относно казаното от Аластор си мисля, че човек не може да напише нещо, което не е израз на неговите чувства, просто защото каквото и да напишеш винаги е пречупено през твоите собствени усещания.
  • Добре дошла в сайта! Споделям мнението на Askme. Продължавай да пишеш и успех!
  • Ще си позволя да не се съглася с Аластор, но в крайна сметка, решението е твое.
    Според мен, за да разчувстваш читателя, трябва да пишеш главно на базата на своите чувства. И ако успееш да ги предадеш толкова истински, колкото ги усещаш, читателят ще оцени искреността ти. С пожелание за нови творчески успехи!
  • И аз се присъединявам към отбора. Пиши, но...
    опитай се написаното да не е израз на твоите чувства,
    написаното трабва да предизвиква чувства в този който го чете.
    Ако го направиш както трябва ще го накараш да се връща да го чете, защото написаното е израз на най-съкровенните му чувства. Може да не го разбираш сега, но знай че думите са по-страшни от куршуми.
    Успех!
  • Съгласен с Рене и Таня! Продължавай да пишеш!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...