Връщам се назад в детството,

сякаш прелиствайки голяма книга.

Толкова е хубаво да си наивен...

Толкова е хубаво да играеш цял ден.

Детството е незабравимо!

Припев:

Времето минава. Спомените остават.

Те не ни напускат. Ние ги носим цял

живот в сърцето си, чакайки да ги

разкажем на децата си.

Това е живота! Хубавите мигове са

кратки, но споменът за тях е много

силен.

Сега гледам към това детство,

както гледа наказано дете през

прозореца. Искам отново да съм

дете. Наказаното дете знае, че утре

ще излезе пак, но порасналият

човек вече никога няма да се 

чувства като дете. Аз не съм

затворник в детска стая. Аз съм

затворник на съдбата!