Mar 29, 2013, 7:29 PM  

Моето детство

1.4K 0 0

Връщам се назад в детството,

сякаш прелиствайки голяма книга.

Толкова е хубаво да си наивен...

Толкова е хубаво да играеш цял ден.

Детството е незабравимо!

 

Припев:

Времето минава. Спомените остават.

Те не ни напускат. Ние ги носим цял

живот в сърцето си, чакайки да ги

разкажем на децата си.

Това е живота! Хубавите мигове са

кратки, но споменът за тях е много

силен.

 

Сега гледам към това детство,

както гледа наказано дете през

прозореца. Искам отново да съм

дете. Наказаното дете знае, че утре

ще излезе пак, но порасналият

човек вече никога няма да се 

чувства като дете. Аз не съм

затворник в детска стая. Аз съм

затворник на съдбата!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добрин Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...