Моят пухкав котаран
много обича белите.
Със своите мънички нокти
смъква тапетите от стените,
после на масата скача,
стъпва във пълната чиния,
обръща чаша след чаша -
колата си не мога да си пия.
Слушай, мой котаране,
трябва ти да мируваш,
защото лошо ще бъде -
ти на снега да зимуваш.
<------(Това е моят непослушен котарак)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Габрела Илиева Todos los derechos reservados
Ако му намериш котарана няма да прави толкова бели
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
