Dec 3, 2008, 8:30 AM

Моето коте

  Poetry » Other
1.5K 0 5

Моят пухкав котаран
много обича белите.
Със своите мънички нокти
смъква тапетите от стените,
после на масата скача,
стъпва във пълната чиния,
обръща  чаша след чаша -
колата си не мога да си пия.
Слушай, мой котаране,
трябва ти да мируваш,
защото лошо ще бъде -
ти на снега да зимуваш.
<------(Това е моят непослушен котарак)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габрела Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...