Моят пухкав котаран
много обича белите.
Със своите мънички нокти
смъква тапетите от стените,
после на масата скача,
стъпва във пълната чиния,
обръща чаша след чаша -
колата си не мога да си пия.
Слушай, мой котаране,
трябва ти да мируваш,
защото лошо ще бъде -
ти на снега да зимуваш.
<------(Това е моят непослушен котарак)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габрела Илиева Все права защищены
Ако му намериш котарана няма да прави толкова бели imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
