FeaR (Завинаги)
27 178
29 oct 2007, 13:02

Моето момче 

  Poesía
1484 0 7
Тихият дъжд вали,
но не скрива моите сълзи.
Обгръща ме светлината,
издигайки се над земята.
За теб умирам
и сега разбирам
колко те обичам,
и се вричам,
че ще бъда винаги до теб,
дори скована в лед.
Все още светят звездите,
но безмислени са дните
без твоето лице...
Ти си просто моето момче...

© Завинаги Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Просто любов.
    Много хубаво. С обич.
  • благодаря на всички за хубавите коментари
  • Не е лошо!Очаквам още и по-хубави стихове.
    Поздравче!
  • мерси
  • И от мен - успех!
  • Аз мисля ,че като за начало е хубаво ! Добре дошла - на патерица
  • личи си,че тепърва започваш да пишеш.имаш много нахвърляни мисли, които не се свързват мн мн една с друга.като че в последния стих ли си търсила само рими на думите си.но като цяло е добре...има ритъм,което е важно и имаш талант, който обаче трябва да се доразвие.браво за написаното.дерзай!!!поздравче
Propuestas
: ??:??